Тръгнали неколцина селяни на път., Между тях били Хитър Петър и един голям скъперник., Вървели, вървели селяните, стигнали до една дълбока река., Над реката имало преметнато дърво за мост., Занизали се те по дървото и полека-лека., Един по един преминавали на другия бряг., Последен тръгнал по дървото скъперникът., Той бил страхлив, разтреперал се и цамбурнал във водата., Потънал до гуша., Понеже не знаел да плува, изплашил се още повече и започнал да вика за помощ., Другарите му, застанали на брега на реката., Протягали ръце и викали: - "Подай си ръката!", Но скъперникът към никого не протегнал ръка., Защото бил научен само да взема, а не да дава., Той пляскал с ръце и викал., - Удавих се!... Спасете ме!, Хитър Петър стоял на брега, гледал, па рекъл:, - Чакайте, аз ще го спася!, После отишъл по моста, седнал, подал си тоягата и викнал силно:, - Хей, приятелю, на, на, вземи тоягата!, Скъперникът стигнал края на тоягата., Петър го издърпал на брега, обърнал се към приятелите си, и казал:, - На скъперник и змия да дадеш - ще вземе!,

Подреди думите, така че да образуват изречение.

oleh
Cetakan
Benamkan

Papan mata

Gaya visual

Pilihan

Tukar templat

Pulihkan autosimpan: ?